Публикувано в: писна ми
Посредствените малоумници, като например Миризливката, за който вече съм писал, ме дразнят изключително много. Точно този индивид не си върши работата, мотае се по цял ден, задава тъпи въпроси и т.н. Не си върши работата, понеже няма резултат – ако трябва да направиш нещо, което отнема една седмица, а ти се влачиш един месец, и пак не си готов, и на всичкото отгоре някой трябва да ти оправя бозите и да чисти след теб, определено си или смотана флегма, или тъпа скатавка. Мотае си по цял ден, защотото всички в офиса го виждат как си клати краката и гледа YouTube по цял ден. В същотото време професионалните му умения са на ниво 2000 година, и съвременни неща (които всяко script-kid знае) като JSON например са новина за него. Най-много ме дразни изключителния мързел – след повече от година работа той още задава тъпи въпроси, на които вече му е отговаряно. Супер хипер дразнещо – вместо да се стегне и да се опита да запомни нещо, или да се опита да го провери или намери сам (както всички други будали от екипа правят), той винаги не е разбрал и винаги пита. Абсолютния връх на нахалството е, че Миризливката се е хвалил пред колеги, че работи на 10% от потенциала си, и че просто чакал да го уволнят. Много смело, много мъжка постъпка, няма що … шибана лайняна история. Интересно какво ще стане ако заработи на 100% от потенциала си – сигурно ще построи ракета, ха-ха-ха …
Че така, посредствените малоумници се мислят за мното велики в собственото си блато от лайна. Винаги съм се мислил, че такива хора са ужасна загуба на място и време…
Публикувано в: добри практики, позьори | Етикети: Майк Рамм, семинари, project management
Айде де … семинар за основите на ръководенето на софтуерните проекти, водена от фирмата на Майк Рамм. Очаквам ебати излъгацията. Едва ли от раздумката ще се получи нещо, от което посетителите ще извлекат полза. Ползата може би и само в парите, които организаторите ще приберат.
Че като говорим за посетители … да ви кажа, интересно ми е да разбера кой ще дойде. Аз съм свидетел на много малко добри практики в България по отношение на ръководене и управление на ИТ проекти. Повечето ръководители и отговорен персонал карат по някаква ранно-капиталистическа, робовладелска, чорбаджийско-изедническа методология, където персонала е нещо средно между роби и крепостни селяни в зависимост от настроението на шефовете. От там ми е интересна и мотивацията на фората, които ще дойдат. Грубо казано, може да се разделят на две групи. Едните ще са позьори, като организаторите, и ще отидат, да се “покажат”, докато някои заблудени душици, не прозряли посредственоста на семинара, ще отидат с надеждата да разберат нещо. Хора от втората група – ще научите много повече неща, ако четете експертите (ама истинските) в интернет, а не от посещението на такива самодейни представления. Шибана, но не чак лайняна, история – давам малък шанс на начинанието, защото като идея ми харесва. Това не означава обаче, че няма очаквам да се превърне в пълно фиаско!
Няма по-голяма опастност за нашия бизнес и занаят от мързеливите и малоумни псевдо-програмисти. Няма. Един такъв субект може да “изгори” много от времето ви и енергията ви. За нещастие аз съм ограден от цяла галерия такива малумници. Какво ме провокира днес ? Тъпото копеле (да го наречем “Миризливката“) все още не може да се оправи със SVN-а. Все още като копира папки ги копира с папките .svn и така омазва всичко в новата папка,тъй като нещата вътре остават свързани към някой вече съществуващ път. Ебаси! Това е егати новобранската грешка, а Миризливката е във фирмата от повече от година, и парадира със самочуствие на програмист с много опит работил по “големи” проекти. Ебаси пердето! Как може такова безобразие ? Най-основните трудови навици в нашия екип трябва да са се оформили в след първите един-два месеца. Вместо това се оказва, че след една година, малоумната Миризливка все още има нужда от “бавачка“, която да чисти след него! Шибана лайняна история.
Публикувано в: писна ми
Писна ми от скатавки! Скатаването от работа е като вирус – започне ли един, скоро започват всички. Хората подсъзнателно винаге избират нещата с най-малко усилие, и ако видят, че на някой му се разминава да не бачка, и да си получава заплатата, скоро започват и те. Така дори и най-страхливите, които треперят над работното си място от страх да не ги уволнят, започват да скатават. Скатават, защото виждат, че няма от какво да ги е страх – вече има прецедент от други които скатав и им се разминава. Така скатаването се превръща в епидемия. Ако има някои, които да са достатъчно сбъркани, за да продължават да си вършат работата както трябва (въпреки средата от мързеливи скатавки в която са поставени), то те биват обезкуражени и деморализирани. Защото да сме честни, ако се толерира скатаването, значи някой от отговорните ръководни кадри не обръща достатъчно внимание на работния процес. Ако не обръщаш внимание, освен че не виждаш кой скатава, не виждаш и кой полага повече усилия, ил ипоне кой дава по-добри резултати. Шибана лайняна история.
